От книгата за гости:

Нина Иванова
Две години от онази паметна нощ , в която трансплантираха дъщеря ми . Две години от онова утро , в което исках на всички да кажа за голямото шастие ,

Анкета:

Откъде научихте за този сайт?
 

Кой е тук?

За всички онези, които са загубили вярата Печат Е-мейл
Роси

Моята дъщеря - Роси, беше 5 години 7 месеца и 13 дни на хемодиализа. На 6 май 2004 г. разбрахме, че страда от хронична бъбречна недостатъчност. Една страшна диагноза, която не се лекува. Лечение няма, а само животоподдържаща диализа. Тогава много неща не знаех. Думата диализа ми звучеше като наказание от времето на Великата инквизиция. Много време мина, много хора срещнах добри и не толкова добри. Запомних само първите. Другите ги забравях на мига. Няма никога да забравя как дечица пускаха стотинки от джобните си за кака Роси в импровизираните касички /буркан/, водеха родителите си да видят и те да се присъединят . Няма да забравя и милите баби, които оставяха скромните си левчета от мизерните си пенсии. Това бе началото на кампанията за набиране на средства. Не беше лесно. Трябваше да се свършат куп неща - включване в списъка на чакащите за бъбречна трансплантация, избиране на оптимален режим за диализа, спазване на диета и още, и още.... Помагаха ни знайни и незнайни българи от страната и извън нея. Малко са онези, които познавам. Повечето са ни непознати, анонимни, но всички те с голямо сърце и щедра душа.
Но въпреки трудностите, отчаянието, безсилието и може би заради тях, надеждата и вярата не ни напускаха. Знаехме, че има шанс и го търсехме.

Така до паметната нощ на 19 срещу 20 януари 2010 г. Моето дете беше в операционната, навън в нощната тишина се стелеше сняг. Бял, пухкав, красив. Но кой ти гледа тази зимна красота, излязла като от приказка на дисни филм. Моето дете получаваше нов живот от друга жена, макар че аз й го дадох и пак щях да й го дам, ако можех.

Нощта бавно се оттегляше, утрото плахо пристъпяше. Денят започваше.
Нов ден. Ново начало. София се събуждаше пременена със снежни дантели. Колите вече ревяха по още не събудилите се улици.
А аз исках на всички да кажа - Роси я трансплантираха . Исках всички да научат .На малко хора успях да кажа, но ги помолих да кажат и на други. Мощната машина интернет разпространи новината, от Америка до Китай. Обаждаха ми се хора от различни точки на света, за да ме поздравят, да ме подкрепят и да пожелаят скорошно оздравяване на Роси. Толкова бях окрилена, не стъпвах по земята. Чувствах се лека и ефирна.
Сега единствено искам само здраве и благополучие за моето смело момиче! Това пожелавам на всички!

Екипът, който извърши трансплантацията в болница Лозенец - доц. Спасов, доц.Петров, д-р Гайдаров, медицински сестри, санитари всичките изключително мобилизирани и в същото време много човечни и добронамерени се бореха за благополучния финиш.
Благодарни сме на тях, на работещите в отделенията Реанимация и Урология! Зная, че каквито и думи да кажа все ще са недостатъчни за подвига, който извършват всеки ден.
Благодарни сме на всички, които се включиха в кампанията Шанс за Роси!
Благодарни сме на всички, които даряваха чрез смс-и по проекта DMS. Нещо ново за България, което продължава да набира скорост и да дава резултати.

Умишлено не споменавам имена, защото, мили приятели, сте толкова много, че се страхувам да не изпусна някой, а не бива. Защото всички сте ми скъпи и сте важни.

На всички онези, които са загубили вяра, ще кажа - не губете вяра.
Шанс винаги има, трябва да го търсите. Защото няма невъзможни неща.


Аз Майката на Роси – Нина Иванова